Бензинът поскъпва, идват и по-високи сметки за парно – как да смекчим удара по джоба
Потреблението дърпа стопанската система, но основни са вложенията
Националната статистика разгласява тези дни новите данни за стопанската система и в тях на пръв взор няма нищо изключително забавно. Растежът на брутния вътрешен артикул леко се забавя от 2,1% през първото тримесечие на 1,8% през второто тримесечие, т.е. съвсем няма смяна. Но точно неналичието на огромна смяна е едно от най-интересните неща в данните. Например съгласно централната прогноза на Българска народна банка точно през второто тримесечие се залагаше на най-силно закъснение на стопанската система, само че това не се случи. Напротив, осъществя се надалеч по-оптимистичен сюжет. Какви са аргументите?
На първо място стои потреблението, което се възвръща след слабото първо тримесечие. През януари-март потреблението се усили с едвам 1,2% в действително изражение, което е най-ниската стойност от началото на пандемията насам. Но в тримесечието от април до юни потреблението се ускори до 4%, което е стабилен ритъм при сегашната обстановка. Основният принос е на потреблението на семействата, до момента в който потреблението на страната е едва – което не е учудващо, защото по това време към момента нямаше признат бюджет.
Един от факторите за измененията в потреблението е инфлацията. През първото тримесечие се наблюдаваше съществено повишаване на питателните артикули на дребно, на което семействата дадоха отговор с ограничение на покупките.
Обратно, през второто тримесечие потреблението се съживи поради края на отоплителния интервал и забавянето на инфлацията, която вече расте по-бавно от приходите
Това оказва помощ за стабилизиране и подсилване на покупателната дарба.
Също по този начин при потреблението се следи смяна в структурата -покупките на артикули на дребно се забавят за сметка на нараснало ползване на услуги.
Това е дълго чаканото възобновяване на услугите, които пострадаха повече по време на пандемията.
Например заведенията за хранене регистрират близо 19% напредък на оборотите на годишна основа, а броят на българите, подхванали туристически пътувания в страната и чужбина, се усилва с близо 9%.
В данните за брутния вътрешен артикул по браншове също се регистрира напредък на услугите, за разлика от промишлеността, която тази година регистрира спад.
Това също е предстоящо поради обстоятелството, че предходната година имаше астрономически цени на електрическата енергия, което докара до рекордно висок експорт на ток, като сходни еднократни върхове регистрираха и други браншове като зърно, слънчоглед, олио и така нататък Тази година с нормализацията на цените това еднократно раздуване изчезна, само че също по този начин изчезна и главен проинфлационен фактор, което пък понижава разноските за всички останали бизнеси и за семействата.
Но не е единствено потреблението, което поддържа стопанската система през второто тримесечие – принос имат и вложенията
Инвестициите, измерени през бруто формиране на главен капитал, регистрират напредък от близо 11% в действително изражение – сходен напредък не сме виждали от най-малко 5-6 години.
Инвестициите са много слаби към този момент три години, първо поради пандемията, след това поради енергийната рецесия, политическата неустойчивост и несигурността към войната.
Затова забележителното им покачване през последното тримесечие е положителен знак, че несигурността понижава. Инвестициите са най-важни в дълготраен проект, тъй като те разрешават да се увеличи продуктивността, надлежно да се създава повече и да се покачват заплатите по-бързо. Така че е основно растежът им да продължи.
Интересно е да отчетем и нещата, които забавят стопанската система. На първо място, имаме срив в запасите. Това още веднъж е напълно предстоящо, защото предходната година складовете бяха напълнени със спекулативна цел.
При високите цени на зърно, олио и слънчоглед някои продаваха и завоюваха, само че други се полакомиха за по-големи облаги и изпълниха складовете, очаквайки още по-високи цени. Но цените паднаха и в този момент спекулантите осъществят загуба. Спомняме си, че производителите даже желаеха и получиха възбрана на вноса на украинско зърно за изкуствено да вдигнат цените, само че това не проработи. Единственият резултат е, че поради неналичието на задоволително слънчоглед може да затворят заводите за олио. Така за да помогнем на спекулантите ще съсипем цялостен бранш от производството.
Другият фактор за закъснение на стопанската система е износът – и то износът на артикули. След стабилен напредък предходната година, в този момент износът на артикули към този момент спада, въпреки и умерено. Спада износът най-много на неща като електричество, олио, първични материали. Но в това време се усилва износът на услуги, в това число туризмът. В същото време вносът на артикули спада доста по-бързо, тъй че се усъвършенства комерсиалното салдо. Всъщност България даже регистрира остатък по настоящата сметка на платежния баланс за първото полугодие.
Какви са вероятностите? Външната среда ще продължи да се утежнява поради забавянето на международната и европейската стопанска система поради продължаващото повдигане на лихвите. От друга страна, инфлацията ще продължи да се забавя, а приходите ще я изпреварват, подкрепяйки потреблението. Дефицитът на фрагменти ще поддържа растежа на приходите даже при закъснение на стопанската система.
Решителен ще бъде зимният интервал, когато семействата ще усетят по-високите сметки за парно. Въпреки забележителното поевтиняване на газа сметките за парно ще порастват, защото КЕВР реши да държи високи цени, с цел да компенсира загубите на топлофикациите от енергийната рецесия. Цените на парното ще паднат, само че едвам през юли следващата година, когато се изплатят загубите от енергийната рецесия. Добре е да се откри решение на този проблем – въпреки всичко предходната година фондът за енергийна сигурност даде 6 милиарда лв. за обезщетения за бизнеса за енергийната рецесия. На фона на това топлофикациите имат потребност единствено от 200-300 милиона, което ще разреши цените да паднат още този отоплителен сезон и да облекчат семействата.
Горивата също нарастват поради политиката на ОПЕК да снижава добива. България в това време гласоподава закон, с който да таксува разликата сред евтиния съветски нефт и скъпите горива и с тези средства да компенсира потребителите. Но този закон продължава да стои на трупчета и не се ползва. Ако се приложи, това ще отстрани този източник на инфлация.
Не на последно място, основно ще бъде запазването на високи равнища на вложения. Има благоприятни условия те да се поддържат както с промени и евросредства, по този начин и със тласъци – да вземем за пример от дълго време разисквания нулев налог за реинвестираната облага. При високите равнища на облаги сега е значимо по-голяма част от тях да се върнат назад в стопанската система като вложения, а не да изтекат под формата на дивиденти.
Националната статистика разгласява тези дни новите данни за стопанската система и в тях на пръв взор няма нищо изключително забавно. Растежът на брутния вътрешен артикул леко се забавя от 2,1% през първото тримесечие на 1,8% през второто тримесечие, т.е. съвсем няма смяна. Но точно неналичието на огромна смяна е едно от най-интересните неща в данните. Например съгласно централната прогноза на Българска народна банка точно през второто тримесечие се залагаше на най-силно закъснение на стопанската система, само че това не се случи. Напротив, осъществя се надалеч по-оптимистичен сюжет. Какви са аргументите?
На първо място стои потреблението, което се възвръща след слабото първо тримесечие. През януари-март потреблението се усили с едвам 1,2% в действително изражение, което е най-ниската стойност от началото на пандемията насам. Но в тримесечието от април до юни потреблението се ускори до 4%, което е стабилен ритъм при сегашната обстановка. Основният принос е на потреблението на семействата, до момента в който потреблението на страната е едва – което не е учудващо, защото по това време към момента нямаше признат бюджет.
Един от факторите за измененията в потреблението е инфлацията. През първото тримесечие се наблюдаваше съществено повишаване на питателните артикули на дребно, на което семействата дадоха отговор с ограничение на покупките.
Обратно, през второто тримесечие потреблението се съживи поради края на отоплителния интервал и забавянето на инфлацията, която вече расте по-бавно от приходите
Това оказва помощ за стабилизиране и подсилване на покупателната дарба.
Също по този начин при потреблението се следи смяна в структурата -покупките на артикули на дребно се забавят за сметка на нараснало ползване на услуги.
Това е дълго чаканото възобновяване на услугите, които пострадаха повече по време на пандемията.
Например заведенията за хранене регистрират близо 19% напредък на оборотите на годишна основа, а броят на българите, подхванали туристически пътувания в страната и чужбина, се усилва с близо 9%.
В данните за брутния вътрешен артикул по браншове също се регистрира напредък на услугите, за разлика от промишлеността, която тази година регистрира спад.
Това също е предстоящо поради обстоятелството, че предходната година имаше астрономически цени на електрическата енергия, което докара до рекордно висок експорт на ток, като сходни еднократни върхове регистрираха и други браншове като зърно, слънчоглед, олио и така нататък Тази година с нормализацията на цените това еднократно раздуване изчезна, само че също по този начин изчезна и главен проинфлационен фактор, което пък понижава разноските за всички останали бизнеси и за семействата.
Но не е единствено потреблението, което поддържа стопанската система през второто тримесечие – принос имат и вложенията
Инвестициите, измерени през бруто формиране на главен капитал, регистрират напредък от близо 11% в действително изражение – сходен напредък не сме виждали от най-малко 5-6 години.
Инвестициите са много слаби към този момент три години, първо поради пандемията, след това поради енергийната рецесия, политическата неустойчивост и несигурността към войната.
Затова забележителното им покачване през последното тримесечие е положителен знак, че несигурността понижава. Инвестициите са най-важни в дълготраен проект, тъй като те разрешават да се увеличи продуктивността, надлежно да се създава повече и да се покачват заплатите по-бързо. Така че е основно растежът им да продължи.
Интересно е да отчетем и нещата, които забавят стопанската система. На първо място, имаме срив в запасите. Това още веднъж е напълно предстоящо, защото предходната година складовете бяха напълнени със спекулативна цел.
При високите цени на зърно, олио и слънчоглед някои продаваха и завоюваха, само че други се полакомиха за по-големи облаги и изпълниха складовете, очаквайки още по-високи цени. Но цените паднаха и в този момент спекулантите осъществят загуба. Спомняме си, че производителите даже желаеха и получиха възбрана на вноса на украинско зърно за изкуствено да вдигнат цените, само че това не проработи. Единственият резултат е, че поради неналичието на задоволително слънчоглед може да затворят заводите за олио. Така за да помогнем на спекулантите ще съсипем цялостен бранш от производството.
Другият фактор за закъснение на стопанската система е износът – и то износът на артикули. След стабилен напредък предходната година, в този момент износът на артикули към този момент спада, въпреки и умерено. Спада износът най-много на неща като електричество, олио, първични материали. Но в това време се усилва износът на услуги, в това число туризмът. В същото време вносът на артикули спада доста по-бързо, тъй че се усъвършенства комерсиалното салдо. Всъщност България даже регистрира остатък по настоящата сметка на платежния баланс за първото полугодие.
Какви са вероятностите? Външната среда ще продължи да се утежнява поради забавянето на международната и европейската стопанска система поради продължаващото повдигане на лихвите. От друга страна, инфлацията ще продължи да се забавя, а приходите ще я изпреварват, подкрепяйки потреблението. Дефицитът на фрагменти ще поддържа растежа на приходите даже при закъснение на стопанската система.
Решителен ще бъде зимният интервал, когато семействата ще усетят по-високите сметки за парно. Въпреки забележителното поевтиняване на газа сметките за парно ще порастват, защото КЕВР реши да държи високи цени, с цел да компенсира загубите на топлофикациите от енергийната рецесия. Цените на парното ще паднат, само че едвам през юли следващата година, когато се изплатят загубите от енергийната рецесия. Добре е да се откри решение на този проблем – въпреки всичко предходната година фондът за енергийна сигурност даде 6 милиарда лв. за обезщетения за бизнеса за енергийната рецесия. На фона на това топлофикациите имат потребност единствено от 200-300 милиона, което ще разреши цените да паднат още този отоплителен сезон и да облекчат семействата.
Горивата също нарастват поради политиката на ОПЕК да снижава добива. България в това време гласоподава закон, с който да таксува разликата сред евтиния съветски нефт и скъпите горива и с тези средства да компенсира потребителите. Но този закон продължава да стои на трупчета и не се ползва. Ако се приложи, това ще отстрани този източник на инфлация.
Не на последно място, основно ще бъде запазването на високи равнища на вложения. Има благоприятни условия те да се поддържат както с промени и евросредства, по този начин и със тласъци – да вземем за пример от дълго време разисквания нулев налог за реинвестираната облага. При високите равнища на облаги сега е значимо по-голяма част от тях да се върнат назад в стопанската система като вложения, а не да изтекат под формата на дивиденти.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ